Като всяко дете на 7-годишна възраст, Виктор Попов ходи на училище. Ученик е във втори клас, в 18-то училище в София. Това е най-голямото в България училище и в него се изучават дори  китайски, корейски и японски езици! На Виктор му е забавно в училище и когато имат по-дълги почивки и ваканции, съучениците му липсват. Обича да излиза навън с приятели, да плува, да кара колело, обожава да пътува. За кастинга на „БГ ТВ Фактори“ разбира от един клуб по журналистика, който посещава и решава да участва.

Как попаднахте на кастинг за водещ на телевизионно предаване и защо решихте да участвате ?

Разбрах за кастинга от ръководителя на клуба по журналистика в Дома на културата Средец. Не изглежда особено културен този дом отвътре, доста е старичък, но пък е пълен с деца, които свирят, пеят, танцуват или учат разни работи като нас, така че на мен ми е приятно да го посещавам. Освен това в събота има доста сватби там и понякога има ретро коли, които возят младоженците. Наскоро дори ми дадоха да се кача в една такава на почти 100 години!

В този клуб се събираме деца, които се интересуваме от събитията около нас, обсъждаме ги, учим се да водим разговори с различни гости и да правим репортажи.

Реших да участвам в този кастинг, за да мога да видя отвътре нещата в телевизията. Винаги съм се чудил какво точно се случва зад кадър, как се подреждат декорите, как се подготвят водещите, колко хора им помагат и изобщо всичко около едно предаване.

С какво се занимавате, опишете себе си? Лични постижения?

Както всяко дете на моята възраст, ходя на училище. Ученик съм във втори клас, в 18-то училище в София. В останалото време съм навън с приятели, ходя на плуване, карам колело, разхождам си кученцето, а вкъщи играя и чета. Обожавам да пътувам в България и чужбина. Мъчно ми е обаче, когато у нас виждам купищата боклуци около пътищата, изоставените села и занемарените градове с разбити улици и сгради, грозни графити и малко хора.

Най-голямото ми постижение е участието ми в последния сезон на сериала All Inclusive на Нова телевизия, както и малка роля в един исторически сериал на БНТ, който ще излезе на екран през следващата година. Общото между тях е, че ме срещнаха с готини хора, а различното, че в първия действието се развиваше в модерни хотели на морето, а във втория през 10 век, когато хората са били крайно бедни и са спяли на слама.

Имате ли собствена идея за предаване /шоу/формат? Опишете я в детайли? 

Оооо, да! Откакто гледам Стани богат, си мечтая да съм водещ на такова предаване за деца и да подготвям въпросите за него! Знам, че не може да се казва точно така, но ще му измислим детско име, нещо от рода „Кой знае най-много?“ или „Най-големия умник“ или „Умник на седмицата/месеца“.

Може да има няколко възрастови категории с различни по трудност въпроси. И награди, разбира се! Изглежда наистина като забавление без край, защото възможните питанки са милиарди! Или направо нонилиони и децилиони!

Какви са вашите интереси, очаквания и планове за бъдещето във връзка с участието ви в този проект?

Интересите ми са толкова разнородни, че не знам с кой да започна – география, история, велики личности, футбол и други, но съм особено запален на тема пътуване и транспортни средства, особено релсовите.

Познавам виртуално градския транспорт в доста европейски и световни градове, някой ден дано и реално! За награда или след усилено мрънкане от моя страна мама ме качва на трамвай или автобус в София и тогава съм мнооооого щастлив! Най-страхотният ми транспортен ден беше миналата година, когато в един ден се возих на 5 различни вида транспорт в един ден, направо велико!

Освен това харесвам авиацията, космонавтиката и астрономията, но май вече не искам да ставам пилот или космонавт както преди. По Нешънъл Джиографик има една увлекателна, но и страшна поредица за самолетни катастрофи, както и друга за Чалънджър, Аполо 13 и други неуспешни совалки, и май предпочитам да си стоя на земята.

С един български детски телевизионен проект бих искал да мотивирам повече деца у нас да излязат от виртуалния свят на телефоните и таблетите, да четат книги, да се движат повече, да изследват природата и всичко онова, което се случва в реалния свят!

Какъв тип водещ бихте искали да бъдете?

Шеговит и остроумен, защото съм още дете и не върви да съм твърде сериозен. Големите често са умислени и напрегнати, защото все мислят за разни проблеми. Затова е хубаво, докато сме още деца, забавлението и смеха да са повече, за да ни заредят за после!

В същото време обаче ми се иска от моите предавания децата да научават любопитни факти от най-различни сфери на живота от целия свят, защото той е необятен и интересното и куриозното дебне отвсякъде!

Какво мислите за успеха на територията на тв/кино/театър ? Възможен ли е / постижим ли и как?

За едно дете успех е да бъде обичано и да се занимава с каквото му е приятно, така че, ако има късмет, е възможно. При възрастните май е по-сложно.

Какъв съвет бихте дали на някой, който желае да има собствено телевизионно предаване?

На 7 не върви да давам съвети, по-скоро аз приемам такива. Но все пак – да бъде любознателен, да му идва отвътре да си комуникира с различни хора на разнообразни теми. Да говори, но и да умее да слуша. В първото съм толкова добър, че по сто пъти на ден ми казват да млъкна за малко, а на второто още се уча.