Яница Аспарухова: Когато работиш от сърце, постигаш много. Не бива да се поставят граници на човешкото въображение. Трябва да скочиш във водата, за да стигнеш до другия бряг. Най-важното винаги е да продължаваш да плуваш.

Яница Аспарухова е 17-годишно момиче, което определя себе си като “перфекционист”. Тя се занимава с изкуство: рисува, пише и създава ново съдържание.

Яница  е ученичка в 11 клас, в СУ “Проф. д-р Асенов”, в град  Годеч. В училище изучава профилиращите предмети: история, български език и литература, английски език и философия.

Занимава се с изкуство като цяло: пълна програма, а  в момента привършва обучението си при BG TV FACTORY за телевизионен водещ, като много скоро ще си има и свое собствено предаване! Яница също така много обича да чете, но може би най-любимото й е да създава видео-съдържание.

***

Малко история за началото…

„Всичко започна с един проект от училище, преди 2-3 години, като първоначалната идея беше да създадем ютуб канал за града ни и да качваме съдържание, което да го популяризира. Името на канала е “Годеч под лупа”, като с времето контента се промени и започнах леко да изменям темите. Тогава нямахме богат екип: бяхме само аз, една моя приятелка и двама учители, които ни вдъхновяваха и ни поставяха темите. Налагаше се да влизам в ролята на водещ, актьор, монтажист, сценарист и така нататък. Но разбира се: всичко беше непрофесионално и бе правено с цел забавление, и подпомагане на авторитета на училището и града”, разказва Яница за началото на проекта.

В последствие забелязах, че това ми харесва: вълнувах се, когато ни се даваше нова тема и с интерес правех проучвания, пишех сценарии, снимах кадри, обработвах. Доставяше ми лично удоволствие и започнах да правя видеа по мои теми. Започнах да говоря на хората за неща, които ме интересуват, започнах да си изразявам емоциите с тях. Заех се да правя училищни проекти под формата на видеа: например, когато учителката ни даваше презентация за домашно, аз я правех на “видео-презентация” и добавях музика, снимки, факти, дори мъдри мисли. И така стигнах до момента, в който се отделих от учителите и започнах сама да създавам неща: пишех им и им ги показвах за одобрение и реакция, след като вече съм ги направила изцяло сама. Дори моят ментор: господин Младенов (учителят ми по руски език, с който започнахме канала), започна да ми казва, че съм станала доста добра и се радва, че не ме е страх да пробвам сама. Гордее се с мен и до ден днешен. Така започнах и да участвам в конкурси с видео-проекти и започнах да печеля награди и грамоти. Въпреки това, аз никога не съм участвала заради наградите: нещото, което ми доставя най-голяма емоция е, когато чувам добри мнения и обратна връзка за нещата, които създавам. Всеки творец обожава, когато творенията му се харесват.

Разбрах, че си спечелила награда с визуален пролет – разкажи повече за проекта и наградата?

Точно така, както вече казах: започнах да участвам доста активно във всякакви конкурси и състезания. Това не ми е първият спечелен, но за мен лично е най-емоционалният. Той беше организиран от BTL и носеше името “Защо България?”. Имаше няколко възрастови групи, както и няколко категории, като всяка категория имаше отделно жури, оценяващо творчеството на участниците. Аз участвах с видео в категория “Визуални изкуства”, а в журито на тази категория беше професор Вихрони Попнеделев. Клипът ми беше на тема “Защо България?” и главната цел бе  да накарам хората, които искат да напуснат държавата (или вече са я)  да останат и да я изберат за свой дом. Темата ми е изключително на сърце, тъй като аз съм против напускането на страната. Вярвам в красотата на родината и настръхвам от българската история. Така това видео ми донесе първа награда в категорията ( наградата е в размер на 2000 лева).  С тази сума трябваше да си изберем подарък, с който да финансираме нашето хоби. Аз избрах да ми бъде закупена видеокамера, с която аз да снимам мои лични кадри, тъй като това ми беше най-големият проблем винаги: че нямам как и с какво да снимам самичка. Освен камерата, парите стигнаха и за статив, а на самото награждаване в Пловдив получих стъклен плакет с моето име и категорията, в която съм победител. Емоцията беше незабравима, тъй като на награждаването пуснаха моя клип на гостите и виждах гордостта в очите им. Видях се като някой, който ги е накарал да почувстват думите. Много хора се разплакаха, дори и “големите мъже”. Бях много щастлива, защото успях да предам своята емоция на другите. Разпалих огъня на българщината, което за мен е дори по-голяма награда. Гордея се със себе си.

Как попадна в проекта БГ ТВ Фактори? Какво те накара да участваш в него ?

Майка ми ми изпрати линк към конкурса, прочетох условията и категориите и веднага ми хареса – имах шанс да участвам с клип. Просто много ми допадна темата, видях възможност да изкажа своето мнение и може би да помогна на някого. Срам ме е, че наистина има българи, които не харесват страната ни и я наричат “пропаднала държава”. Сърцето ми тупти в ритъма на българския химн и просто щеше да е грях, ако си замълча по темата.

Какво научи и с какво ще запомниш проекта ?

Научих, че когато работиш от сърце, постигаш много. Научих и, че не бива да се поставят граници на човешкото въображение и трябва да скочиш във водата, за да стигнеш до другия бряг. Най-важното винаги е да продължаваш да плуваш и никога да не седиш на едно място. Дори и да не бях спечелила, пак щях да съм щастлива, защото съм грабнала шанса, а не съм го изпуснала.

Ще запомня проекта с изказването на журито, когато обявиха, че печеля. Професор Вихрони Попнеделев ми каза: “Този видеоклип е толкова добър, че все едно е създаден от режисьор”. Тези думи винаги ще са татуирани в сърцето ми, почувствах се наистина горда от себе си.

С какво би искала  да се занимаваш в бъдеще ?  Какво те мотивира да продължаваш напред ?

Наистина плановете ми за бъдещето се променяха многократно, но в крайна сметка, след  завършване на 12 клас искам да уча кинорежисура или журналистика. Бих се радвала да съм в сферата на телевизията или киното, мечта от малка пък ми е да озвучавам филми, да записвам аудиокниги и дори и аз да стана автор на книги. Със сигурност моят път е натам. Така го чувствам.  Трябва да запазя този талант и да го развивам. Мотивират ме хората около мен, емоциите, които чувствам и начина, по който мога да се изразявам. Мисля, че съм способна да накарам хората да усещат нещата, които създавам. Мотивира ме също едно мое мото, което е следното: за да останеш безсмъртен, трябва да създадеш нещо, което не може да умре. В случая – изкуството. Искам душата ми да остане безсмъртна чрез нещата, които създавам.

Къде откриваш  най-голямото си вдъхновение ?

Честно казано – в себе си. В книгите, в хората, в песните. Навсякъде. Можеш да се вдъхновиш от история, човек, предмет. Вдъхновението е навсякъде.